Започвам този текст в събота, 11.30 часа, 26 май, 2012 г. – часове преди финала на "големия" европейски форум за поп музика. Видяхте ли колко яко е в Баку? Аз съм впечатлен. Небостъргачи, огромна зала, великолепна сцена. Кадри на силни мъжаги, които играят канадска борба, пресечени от природни красоти. Жестоко. Азербайджан за мен бе "терра инкогнита" до момента. Добре, че бе Евровизия, за да открия това далечно място. И така. Стига за красотите, за газа от тази страна наскоро говори и премиерът, няма да споменавам напразно името МУ!
Тази седмица на фона на всичката тази екзотична красота поредният конкурс – или фестивал, се развихри с огромна сила, за да покаже още веднъж, че понякога нещо, останало като концепция и идеология назад във времето, не може да бъде спасено и с милиони евра, инвестирани в зали, тв картина, звук, осветление и излъчване едновременно във всички европейски държави. Това, че започвам статията си по-рано от финала ще ми даде възможност да напиша една хипотеза. А довечера (пиша тази част от текста в събота на обяд) тя ще се потвърди или отхвърли. На няколко места прочетох, че Швеция била сигурният следващ победител. Ако е така, значи теорията на конспирацията ще се окаже вярна. Както и да е. Да започнем с ревюто на този форум за…хм…хитова поп музика. Помните ли песента, която спечели миналата година? Аз не я помня. Някак ми се губят и песните от предишните години, май единствено съм запомнил еврочалгата на Елена Папаризу (гъркиня, родена и живяла в Швеция). Другото, което съм запомнил от предишно години, е израелският травестит Дана Интернешънъл с покъртителната естрада "Diva" и групата "Лорди", които, ако и да не впечатляват с музиката си, имаха потискащ и страшен външен вид.
Тази година всичко започна чудесно с един велик ъндърграунд творец от Балканите – Рамбо Амадеус. Черногорският Франк Запа отпердаши своята творба "Euro Neuro" пред ошашавената публика, която се чудеше дали да ръкопляска или да се спаси с паническо бягство от залата. "Don't be sceptic, hermetic, pathetic, analphabetic Forget old cosmetic, you need new poetic, esthetic, eclectic, dialectic" – рецитираше на развален английски певецът. А когато Антоние Пушич, както е истинското име на Рамбо, изрецитира с нескрита насмешка в погледа си "I got no ambition for high position, in competition… with the air condition" част от публиката май се усети, че е подложена на провокация, която надминава възможностите й. И всичко приключи с хладни овации и облекчение от страна на екипа на черногорският авангардист. По-късно, когато обявяваха класиралите се, екипът от Монтенегро дори не беше показан. Почти както и Софи Маринова, която се мерна за половин секунда. Ясен знак, че Рамбо Амадеус няма да продължи на своето дървено магаре напред. Отделям толкова време на един аутсайдер, защото беше от малкото отличаващи се автори на тазгодишния фестивал.
И се заредиха песни. Тенденциите бяха 4.
Първа категория – изпитаните балади. Вписаха се страни като Белгия (Iris), Финландия, Босна, Хърватска, Естония (последните 3 дори се случиха едно след друго на втория полуфинал и бях заспал за една бройка пред телевизора). Финландците бяха едни от малкото, които се осмелиха да пеят на роден език. А унгарците от Compact disco ни предложиха песен в стил Графа. От всичките тия балади мога да отлича две - сръбската, която условно наричам балада, защото бе по-скоро в средно темпо с характерен за песните на Владко Стефановски ритъм, но пеенето, внушението и оркестрацията бяха по-характерни за балада. И исландската песен, не за друго, а защото певицата напомняше на Асдис Ран, така популярна у нас. Сега няколко думи и за Албания. Певицата Rona Nishliu обладаваше такова гласище, че дори не особено добрата й песен не беше пречка за нея. Много добра певица, която може да сложи в джоба си огромна част от колегите й у нас с огромни претенции. Не трябва да си голям разбирач, за да предвидиш бляскаво бъдеще пред такъв глас. Толкова за баладите. Преминаваме към следващата категория.
Втората категория беше с чисто дискотечна насоченост. Тук видяхме, че повечето от тези песни си приличат в своята ретроградност Украйна си изпяха поредното парче, клонинг на песента на Руслана отпреди може би 13 години. Кипър, представен от Ivi Adamou, Малта, Норвегия… В тази категория слагам Беларус, които ме учудиха с пънк – прическите си. Притеснен съм Лукашенко да не ги прати в концлагер, когато се приберат в родината си. Нашата песен също бе в тази категория. Софи пя добре, за разлика от голяма част от предишните ни посланици на този конкурс. За съжаление (мое мнение) сцената изглеждаше някак празна зад нея. Нямаше балети, номера. Визията отзад беше скопена до минимум. Почти пълна липса на ефекти. Не знам до бюджет ли е, но това изигра лоша шега на родната песен (макар че композицията ми звучи по-скоро като песен на румънската певица Инна, дано не ядосам авторите с това твърдение). Обаче… Да отпадне Софи, а да се класират гей поп близнаците от Ирландия Jedward… не мога да го разбера. Тия пичове, боядисани като клоуни, с мазното си мяучене и тъпото си парче просто ме докараха до нервна криза. Обаче нали знаете – Ирландия е страната, която най-много (7!) пъти е печелила Евровизия. Няма как… Англичаните не могат да гласуват за собствената си страна и плющят SMS – и за братята ирландци. На другият полюс беше Швеция – стилна и красива певица, пееща страхотно. И доста добро парче. Прогнозите са, че Швеция има всички шансове да бъде победител…Тук трябва да спомена и Норвегия, които дадоха най-фалшивото пеене на конкурса тази година. Което не им попречи да се класират на финал.
В категорията поп рок имаше различни изцепки. Oт опит за Аланис Морисет (Soluna Samay – Дания) до игриво – инфантилен опит за Блър (Izabo – Израел). Македонците ни удариха под кръста с естраден готик рок с леки оперни отпеви. И се класираха, мамка му. Словакия предложи някакво бледо метъл парче. Искаше ми се да заведа на свои разноски до Баку Шеката и да го накарам да попее малко метъл на вокалчето на тъжната словашка банда, за да се откаже завинаги. Но в тая криза няма бюджет.
Дойдохме на категорията Етно. Много вървежна на Евровизия. Под етно разбирайте ритъм, подобен на кючек, малко стилизирани народни танци, малко народни инструменти за разкош. Едно инфантилно третиране на фолклора, което е по-скоро смешно, отколкото екзотично. Тук чухме гръцката представителка, която изпя копие на песента на Елена Папаризу, спечелила форума преди години. Румъния, с песен на вездесъщия Кости (който пише всички песни на фолк звездата Андреа – и на други нейноподобни). Румънците, не знам защо, бяха заложили на…испанския език. Но те си знаят. Грузия ме разби с певец, назоваващ се Anri Jokhadze, който мязаше на ранния Азис. Турците заложиха на характерни анадолски звуци…Черешката на тортата беше Холандия, която заложи на доброто, старо и традиционно за ниската земя…КЪНТРИ. Това бе и най-лошо изпятата песен на тазгодишната Евровизия. Тъжни отпеви на фалцет, лекуващи хронична констипация логично оставиха страната на кофишоповете извън играта. Молдова и Португалия завършиха този списък.
В крайна сметка на финала останаха да се борят Албания, Азърбейджан, Босна и Херцеговина, Кипър, Дания, Естония (във Facebook един приятел беше написал, че естонският певец мязал на… ранната Марая Кери, хахаха),Македония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Германия, Италия, Литва, Малта, Молдова, Норвегия, Румъния, русия, Сърбия, Испания, Швеция, Турция, Украйна и Англия. Дотук свършва моето ревю. На финала искам да кажа само няколко думи.
Заглавието взех от социалните мрежи, защото напълно отразява това, което се случва от края на 70-те и началото на 80-те години с този форум за поп музика. Последните големи звезди, излезли от Евровизия, са АББА и Селин Дион. Лошото е, че от това време конкурсът не е мръднал на йотка. Да хвърлиш такива огромни пари и всички да пеят на сингбек, защото такъв е регламентът. Да класираш по право държави като Италия, която 20 и кусур години бойкотираше фестивала, а от 2 години реши да участва. Да изкарваш победители, чиито песни никой не помни.Това за мен означава само едно – този конкурс е нещо като европейското Хит минус едно, който поне пускаше млади певци на сцената, без да се ангажира с тяхното бъдеще. И малко за родното представяне. Видя се, че тая работа така не става. Опитахме с какво ли не. Поп, поп фолк, модерни дискотечни стилове. От цялата работа обаче май някакви хора усвоиха някакви средства, за да обикалят с горките родни представители по света, уж за да популяризират родните песни. Обаче на сцената на нашата изпълнителка тази година се излъчваше някак много силно едно… безпаричие. Така не става. От сцената трябва да се носи разкош и изобилие. Видяхме, че много победители спечелиха само с визия.
В крайна сметка ще обобщя. Не ме интересува кой ще спечели тази вечер. И за това ще оставя на редакторите на Webcafe.bg да впишат победителя под статията ми. Истината е, че Евровизия не е форумът, който ще създаде хитове. Той е ретрограден като българската администрация. Фактът, че Енгелберт Хъмпърдинг (75-годишен) е представителят на Великобритания, го потвърждава още веднъж. Аз ви казвам чао и приятна неделя.
Победителят от тазгодишния конкурс Евровизия е Лорийн от Швеция с песента си "Еуфория" (бел.р.). Но на мен ми е все тая. Както казва Софка – "Я хабиби, жутем"…
С благодарности към Венци Мицов – /автор на статията/ за разрешението да я публикувам в нашия блог. Източник: www.webcafe.bg
