Хей! Хей!  Помните ли това парче?
В клуб, на фирмено парти или сватба, то вече цели 23 години не излиза от ротация а диджеите не само го харесват и обичат но и се е превърнало в своеобразен химн на цялата гилдия особено на тези от тях, които не са оставили колекцииите им от винилови сингли да потънат в прах и не са забравили онзи гъдел, когато  иглата на грамофона, уцели точното място! Историята е интересна но дълга, затова в няколко поредни статии ще ви разкажа за легендарното парче на Wareband & Tad Robinson  – Party children, за гениите,хората и легендите свързани с него!

И така,намираме се в началото на деветдесетте…леко дрезгав глас със специфичен акцент,  бийт способен да удари пулса ти на 100 удара в минута и  умопомрачителен саксофон! Парчето буквално залива радиостанции и клубове за нула време…"Party children, party children, party children, days of glory…"  всичко живо избухва от кеф когато чуе любимия рефрен, клубът е осеян с неонови светлини, там си велик, там си различен и свободен!

Стиховете се превръщат в мантра на пълното освобождаване от кожата на делничния човек, иска ти се да сложиш слушалките и да завъртиш плочата между дланите си :

Way back in the Warehouse days of glory

we used to party till the break of dawn

Those happy days still remain still remain in mind, in my mind…

I wanna tell you a story about the Warehouse in its days of glory

I gotta set the record straight how it started right there back in 78

and if you went down over Jefferson way to the Warehouse nightclub in its heyday

we used to party, we used to party, we used to party party party!!

We had no cares no tears no fears just a party loving atmosphere

we used to house our bodies like we didn't care clap our hands kick our feat all up in the air!

Можете ли да поберете в умовете си толкова чиста емоция? Слагам иглата на пистата. 78-те оборота  и аналоговия звук вече са лукс…

Обратно към историята :

Парчето е дело на реална личност – Mr.Wareband, чието лице ще ви разкрия в следващата статия и  разказва за партитата организирани в легендарния чикагски клуб Warehouse /склада, отворил врати през 1977 година/  който се е намирал на South Jefferson Street 206  -  мястото е с особена притегателна сила, тъй като се счита за люлката на хаус – музиката! Точно там, DJ Frankie Knuckles за първи път започнал да експериментира смесването на диско с европейска електронна музика и дал хляб на стотици хиляди диджеи по цял свят оттогава насам, отприщвайки вълната на хауса.Разбира се, не подценявам ролята на интернет и информационните технологии,които пратиха винилите в изгнание. В началото винаги стои нечий гениален ум! Виждайки тенденцията към прекалено комерсиализиране на клуба след 1982 година, DJ Frankie Knuckles напуска Warehouse и създава свой собствен клуб.

Сещате се сигурно че  и онези  "days of glory" са си тръгнали заедно с него…

Тук започва историята!

През 1990 гениалният композитор и по-късно изключително успешен продуцент Mr. Wareband възкресява спомена за чикагския клуб  в песен, като кани за гост вокал един уникален блус и R&B изпълнител – Mr.Tad Robinson!

Щурмува чартовете и клубовете, превзема Европа и година по-късно вече е у нас!

Като се замислите, едва ли ще се сетите за друго парче излязло от тях…така е. Има само още едно – Wareband – A better day , излязло година по-късно – през 1991-ва.

Докато подготвях тази статия се допитах до мои приятели диджеи и ги помолих да ми кажат първото нещо което им дойде на ум за това емблематично парче, първият изплувал спомен или емоция…преди да ви разкажа какво се случва по-нататък, вижте какво казаха те :

   DJ GagaLove

Ооо !!! Ами 1991 лятото .. след легендарния национален конкурс за диджеи в несъществуващата вече дискотека Златна Ябълка / Сл. Бряг, където №1 става Боби Ай .. и впоследствие издава миксираната касетка Орбилукс Хит Микс – Боби Ай !!/  , там се появи това парче и превзе всичко, както и останалите парчета в микса ! А иначе е от DWA (Dance World Attack) Records Italy .. една от компаниите, която издава повечето от хубавите клубни плочи по онова време !! В парчето става дума за 80-те в Чикаго, където едни тарикати правят жестоки партита в "Склада" "Warehouse" …така известно време са му викали на хаус-а ..:)

DJ PlayMan /доайен/

 Party Children е легендарно парче, нещо като химн на Диджеите от 90- те. В такова го превърна легендарният Боби Ай / DJ Bobby I / който започваше програмата си с него. Днес на половината колеги в Казанлък телефоните звънят с него.

DJ DIass