Една от най-красивите народни приказки, които съм чувала някога е легендата за Архангел Михаил от Одрин. Тази легенда е стара, толкова стара…разказвала се е от баба на внуче, предавала се е от уста на уста за да стигне до днес и да я разказвам аз

Някога много, много отдавна на брега на Охридското езеро се родило момченце, в бедно семейство, което дълги години чакало първа рожба. И ето че чудото се случило!

На третата вечер, родителите приготвили трапеза за орисниците, които щели да дойдат в късни доби и да орисат съдбата на детенцето.

Но понеже били бедни и трапезата била скромна. Подредили що имали и си легнали да спят. В незнаен час се появили орисниците. Хапнали, пийнали и се надвесили над люлката на детето.

- Да стане левент юнак! – рекла едната

- Да залюби хубава мома от другия край на езерото! – наредила втората

А третата…за нея храната не стигнала и тя останала гладна и сърдита :

- Да живее, да живее…и щом се зажени, в капка вода да се удави! – орисала тя.

В този час, по улиците се разхождал Архангел Михаил, който тази нощ слязъл от небето, за да провери как живеят хората. Чул какво нарекли орисниците и се замислил как да избегне проклятието на третата.

На сутринта  влязъл в къщата, поздравил родителите и рекъл :

- Да кръстите това дете на мен, а когато се зажени да ме викнете за кум!

После разперил криле и отлетял…Минали години, детето пораснало, станало левент юнак, залюбило най-красивата мома отвъд езерото и в деня на сватбата повикали Архангел Михаил за кум.

Тръгнали да взимат момата а Архангелът прекарвал сватбарите с лодката си през езерото. Дошъл ред последен да се качи женихът. Минал и той през езерото. Когато стъпил отвъд, се метнал на кончето си и щом дръпнал юздите, животното тропнало с копита във водата, една капчица хвръкнала и влязла в кривото гърло на момчето. То на секундата издъхнало.

Разбрал тогаз Архангелът, че не успял да надхитри орисниците и се помолил на Бог да върне живота на момчето.

- Живот мога да му дам – рекъл Господ  – но дни не мога!

Щом чула тези думи, невестата свалила булото си, разделила косите си на две и казала :

- Колкото дни са ми отредени на този свят, Боже…вземи ми половината и ги дай на моя любим, защото без него и аз не ще съм жива!

Чул Господ, взел и половината дни и ги дал на момчето.

От този ден нататък, невестите след сватбата сплитали косите си на две, за да не забравят никога, че са подарили половината си дни на своя любим!

Честит празник на всички именници и нека Архангелът ви пази!